abstract
629
0
0
всеки ден - изпълнен с отрова,
всяка нощ - пълна със смъртта на звезди,
реката дава сила на джунглата,
радостта е вътре, любовта отвън,
винаги е отзад билото,
в храстите няма змии,
бодростта заличава спомените,
оставя само екстаза за след края,
обрулени купища по пътя,
с мъка изкачвайки се в пот,
когато не знаеш и вече няма значение,
когато спреш в безсмислието на светлината...
Мрак, много мрак, сълзи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Стоичков Все права защищены
