Ад

''О, ВИЙ, ПРЕКРАЧВАЩИ ПРЕЗ ТОЗИ ПРАГ, НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.''

В ада

гният

не убийци,

не измамници,

не крадци,

а праведни светци.

Потънали в печал

в гъста тиня

без лек

без утеха

в ужас, горест и страдание

(без упование)

А гладната паст

продължава да поглъща:

глава след глава

череп след череп

душа след душа

мечта след мечта

А там:

гладни и бедни деца

с изнурени лица

голи жени -

без глави

и пурпурен писък на души -

жертви на несправедливо инферно:

В тази буря от души

на трон от кости седи

(върху куп трупове измайсторен)

съвсем спокоен

лукав крал

и пие от черепен бокал

кръв невинна.

О, жертви на гибелна власт!

Вий измъчени лежите

без упование

и храните чуждата алчна паст,

а той над вас на трон седи:

могъщ, сублимен, недостижим.