* * *
изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Boyana Все права защищены
4 апр. 2020 г., 18:41
Комментарии
Комментарии
-
Младене, не ми остава нищо друго, освен да се доверя на изключителния ти поетичен усет! Благодаря ти от цялото си сърце! Ангелче, поезията ми доста е ветровита, заповядай и при следващия повей! Благодаря ти! -
Само три реда, но затова пък какви...!
Поздравявам те, Бояна. Твориш истинска поезия!
Выбор редактора
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
