* * *
изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
4.04.2020 г., 18:41
Коментари
Коментари
-
Младене, не ми остава нищо друго, освен да се доверя на изключителния ти поетичен усет! Благодаря ти от цялото си сърце! Ангелче, поезията ми доста е ветровита, заповядай и при следващия повей! Благодаря ти! -
Само три реда, но затова пък какви...!
Поздравявам те, Бояна. Твориш истинска поезия!
Избор на редактора
Моли се само да не ти се случа....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Изгубих се в посоките на дните
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Душа
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Любовта си отива в неделя. По здрач.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
