* * *
изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.
© Boyana All rights reserved.
Apr 4, 2020, 6:41 PM
Comments
Comments
-
Младене, не ми остава нищо друго, освен да се доверя на изключителния ти поетичен усет! Благодаря ти от цялото си сърце! Ангелче, поезията ми доста е ветровита, заповядай и при следващия повей! Благодаря ти! -
Само три реда, но затова пък какви...!
Поздравявам те, Бояна. Твориш истинска поезия!
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
