Адажио (на Единствената)

2 сент. 2015 г., 22:21 9 лет назад

Поэзия » Любовная

5.0 / 15

1146 4 23

Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,
родили собственото ми безимие.
За мен си снопче жива светлина.
Кълбета от лъчи напук на здрача.
Вълшебна флейта в мъртва тишина,
накарала душата ми да плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Благословена тишина
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »