Sep 2, 2015, 10:21 PM  

Адажио (на Единствената)

  Poetry » Love
1.3K 5 23

 

Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,
родили собственото ми безимие.

За мен си снопче жива светлина.
Кълбета от лъчи напук на здрача.
Вълшебна флейта в мъртва тишина,
накарала душата ми да плаче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Емоционален и красив стих.Много любов
  • Прекрасно любовно обяснение!
  • Благодаря, Василена! Трогнат съм от вниманието.
  • Малък, но емоционален, силно въздействащ стих!
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието на всички ви! Нямате представа колко ме зарадвахте, че удостоихте с прочит този скромен текст.

    Хубав ден и ново вдъхновение за творчество!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...