Иска ми се, но не съм.

Вчера бях, но се оказа сън.

Терзая по пътека своя

И се опитвам да понасям съдбата своя.

Отдавна си мечтая за промяна,

Която ще направи майка ми засмяна.

Проблемите ми навярно ще реши,

А с това и хоризонта ми ще разшири.

Имам си болест една

И не се лекувам – болен си стоя.

Лекът е в ръцете мой,

Но не намирам сили да се справя ,дори когато съм заобиколен от свои.

Да съм зависим от части ми харесва,

А  да вярвам в това,че потенциал безкраен имам егото ми почесва

Казвам си редовно –  „чакай само аз да оздравея и ще видиш как ще заживея”

Но до днес не оздравях, дори напротив – изправен съм пред своя крах.

Хубавото на дъното е , че по на доло да паднеш не може.

Помогни ми да се справя, дядо Боже!

Не вярвам в господа по принцип, но помощ всяка е добре дошла

Нравствена сила, призовавам те, ела!

Чудя се всеки зависим ли минава през това?

И как избавя се от тази си съдба?

Дали е просто труден път през който трябва да премина

Или просто  на далече трябва да замина?

Може би, далеч от всичко и всеки познат,

Ще бъда друг и няма сам да съм враг.

Пробвал съм я тази стратегия вече

И докато пребивавах в Лондон стигнах надалече.

Върнах се и избрах пак да заболея,

Седнах пред компа и започнах да линея.

Почивка си бях заслужил

И със слушалките се бях захлупил

Мина време доста,

Не премина умората ми проста.

Всеки ден и всеки час

Мислех как да си се прибера във нас.

Да поцъкам малко Дота,

Да победя в играта няколко идиота.

Така се чувствах велик,

Но пред семейството си бях гузен и тих.

Знае всеки за моя проблем

По кожата личи ми – лято е, а нямам тен.

Затварям се в стаята мрачна

И допускам зависимостта ми да ме мачка.

Да прекратя това си поведение време настана

Да бъда зависим ще престана.

Стискайте ми палц, приятели мой!

Дяволе, не ще бъда вече послушник твой!