11.08.2017 г., 23:31

Адска болест

822 0 1

Иска ми се, но не съм.

Вчера бях, но се оказа сън.

Терзая по пътека своя

И се опитвам да понасям съдбата своя.

 

Отдавна си мечтая за промяна,

Която ще направи майка ми засмяна.

Проблемите ми навярно ще реши,

А с това и хоризонта ми ще разшири.

 

Имам си болест една

И не се лекувам – болен си стоя.

Лекът е в ръцете мой,

Но не намирам сили да се справя ,дори когато съм заобиколен от свои.

 

Да съм зависим от части ми харесва,

А  да вярвам в това,че потенциал безкраен имам егото ми почесва

Казвам си редовно –  „чакай само аз да оздравея и ще видиш как ще заживея”

Но до днес не оздравях, дори напротив – изправен съм пред своя крах.

 

Хубавото на дъното е , че по на доло да паднеш не може.

Помогни ми да се справя, дядо Боже!

Не вярвам в господа по принцип, но помощ всяка е добре дошла

Нравствена сила, призовавам те, ела!

 

Чудя се всеки зависим ли минава през това?

И как избавя се от тази си съдба?

Дали е просто труден път през който трябва да премина

Или просто  на далече трябва да замина?

 

Може би, далеч от всичко и всеки познат,

Ще бъда друг и няма сам да съм враг.

Пробвал съм я тази стратегия вече

И докато пребивавах в Лондон стигнах надалече.

 

Върнах се и избрах пак да заболея,

Седнах пред компа и започнах да линея.

Почивка си бях заслужил

И със слушалките се бях захлупил

 

Мина време доста,

Не премина умората ми проста.

Всеки ден и всеки час

Мислех как да си се прибера във нас.

 

Да поцъкам малко Дота,

Да победя в играта няколко идиота.

Така се чувствах велик,

Но пред семейството си бях гузен и тих.

 

Знае всеки за моя проблем

По кожата личи ми – лято е, а нямам тен.

Затварям се в стаята мрачна

И допускам зависимостта ми да ме мачка.

 

Да прекратя това си поведение време настана

Да бъда зависим ще престана.

Стискайте ми палц, приятели мой!

Дяволе, не ще бъда вече послушник твой!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...