Иска ми се, но не съм.
Вчера бях, но се оказа сън.
Терзая по пътека своя
И се опитвам да понасям съдбата своя.
Отдавна си мечтая за промяна,
Която ще направи майка ми засмяна.
Проблемите ми навярно ще реши,
А с това и хоризонта ми ще разшири.
Имам си болест една
И не се лекувам – болен си стоя.
Лекът е в ръцете мой,
Но не намирам сили да се справя ,дори когато съм заобиколен от свои.
Да съм зависим от части ми харесва,
А да вярвам в това,че потенциал безкраен имам егото ми почесва
Казвам си редовно – „чакай само аз да оздравея и ще видиш как ще заживея”
Но до днес не оздравях, дори напротив – изправен съм пред своя крах.
Хубавото на дъното е , че по на доло да паднеш не може.
Помогни ми да се справя, дядо Боже!
Не вярвам в господа по принцип, но помощ всяка е добре дошла
Нравствена сила, призовавам те, ела!
Чудя се всеки зависим ли минава през това?
И как избавя се от тази си съдба?
Дали е просто труден път през който трябва да премина
Или просто на далече трябва да замина?
Може би, далеч от всичко и всеки познат,
Ще бъда друг и няма сам да съм враг.
Пробвал съм я тази стратегия вече
И докато пребивавах в Лондон стигнах надалече.
Върнах се и избрах пак да заболея,
Седнах пред компа и започнах да линея.
Почивка си бях заслужил
И със слушалките се бях захлупил
Мина време доста,
Не премина умората ми проста.
Всеки ден и всеки час
Мислех как да си се прибера във нас.
Да поцъкам малко Дота,
Да победя в играта няколко идиота.
Така се чувствах велик,
Но пред семейството си бях гузен и тих.
Знае всеки за моя проблем
По кожата личи ми – лято е, а нямам тен.
Затварям се в стаята мрачна
И допускам зависимостта ми да ме мачка.
Да прекратя това си поведение време настана
Да бъда зависим ще престана.
Стискайте ми палц, приятели мой!
Дяволе, не ще бъда вече послушник твой!
© Йордан Ангелов Всички права запазени