11 ago 2017, 23:31

Адска болест

  Poesía
824 0 1

Иска ми се, но не съм.

Вчера бях, но се оказа сън.

Терзая по пътека своя

И се опитвам да понасям съдбата своя.

 

Отдавна си мечтая за промяна,

Която ще направи майка ми засмяна.

Проблемите ми навярно ще реши,

А с това и хоризонта ми ще разшири.

 

Имам си болест една

И не се лекувам – болен си стоя.

Лекът е в ръцете мой,

Но не намирам сили да се справя ,дори когато съм заобиколен от свои.

 

Да съм зависим от части ми харесва,

А  да вярвам в това,че потенциал безкраен имам егото ми почесва

Казвам си редовно –  „чакай само аз да оздравея и ще видиш как ще заживея”

Но до днес не оздравях, дори напротив – изправен съм пред своя крах.

 

Хубавото на дъното е , че по на доло да паднеш не може.

Помогни ми да се справя, дядо Боже!

Не вярвам в господа по принцип, но помощ всяка е добре дошла

Нравствена сила, призовавам те, ела!

 

Чудя се всеки зависим ли минава през това?

И как избавя се от тази си съдба?

Дали е просто труден път през който трябва да премина

Или просто  на далече трябва да замина?

 

Може би, далеч от всичко и всеки познат,

Ще бъда друг и няма сам да съм враг.

Пробвал съм я тази стратегия вече

И докато пребивавах в Лондон стигнах надалече.

 

Върнах се и избрах пак да заболея,

Седнах пред компа и започнах да линея.

Почивка си бях заслужил

И със слушалките се бях захлупил

 

Мина време доста,

Не премина умората ми проста.

Всеки ден и всеки час

Мислех как да си се прибера във нас.

 

Да поцъкам малко Дота,

Да победя в играта няколко идиота.

Така се чувствах велик,

Но пред семейството си бях гузен и тих.

 

Знае всеки за моя проблем

По кожата личи ми – лято е, а нямам тен.

Затварям се в стаята мрачна

И допускам зависимостта ми да ме мачка.

 

Да прекратя това си поведение време настана

Да бъда зависим ще престана.

Стискайте ми палц, приятели мой!

Дяволе, не ще бъда вече послушник твой!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...