Адът

17 июн. 2008 г., 21:57

Поэзия

509 0 1

Тишината се прокрадва между
пръстите ми,
промъква се, за да открадне
последната топлина от твоето докосване,
след едно безконечно отсъствие
и едно меркантилно пропадане...
...

... късно е...
като вдовица аз съм ограбена
от своята болна амбиция...
стоя на пода забравена,
не плача,
аз пестя сълзите си,
със сигурност ще ми потрябват...

за някой ден,
когато пред вратите
изправя се на Ада...

Адът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения