17 jun 2008, 21:57

Адът 

  Poesía
549 0 1
Тишината се прокрадва между
пръстите ми,
промъква се, за да открадне
последната топлина от твоето докосване,
след едно безконечно отсъствие
и едно меркантилно пропадане...
...
... късно е...
като вдовица аз съм ограбена
от своята болна амбиция...
стоя на пода забравена,
не плача, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??