Jun 17, 2008, 9:57 PM

Адът

  Poetry
688 0 1
Тишината се прокрадва между
пръстите ми,
промъква се, за да открадне
последната топлина от твоето докосване,
след едно безконечно отсъствие
и едно меркантилно пропадане...
...

... късно е...
като вдовица аз съм ограбена
от своята болна амбиция...
стоя на пода забравена,
не плача,
аз пестя сълзите си,
със сигурност ще ми потрябват...

за някой ден,
когато пред вратите
изправя се на Ада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...