Aegri Somnia

26 нояб. 2014 г., 22:14

Поэзия » Гражданская

615 0 2

Като старецът сляп, посаждащ роза

и монахът обречен, проклинат от бога,

и подхвърлен барут в горяща навеки душа,

и блудница надежда гола в нощта...

Вграждам усърдно, пред очите на всички

меките думи, тъй пусти, безлични,

и болка, и гняв, и коктейл от слова

Горчиво преглъщай мастилени дела...

Там, треперещи длани, на слепи крадци обиграни

и тежките стъпки на кухите врани...

Там, слънце сакато и облаци мъртви

над трупове топли облизват се първи

Там, на нечии "светли" желания

ампутирана съвест и гангрена правят компания.

А тук, парадокси в жалкото повествование

и живот в орбитата на страдание.

Ехо от радост на светлинни години

и камбани горящи поддържат ни живи.

И някъде под бялата риза - една луда жена

изгубила всичко освен реалността.