26 нояб. 2014 г., 22:14

Aegri Somnia 

  Поэзия » Гражданская
606 0 2

Като старецът сляп, посаждащ роза

и монахът обречен, проклинат от бога,

и подхвърлен барут в горяща навеки душа,

и блудница надежда гола в нощта...

Вграждам усърдно, пред очите на всички

меките думи, тъй пусти, безлични,

и болка, и гняв, и коктейл от слова

Горчиво преглъщай мастилени дела...

 

Там, треперещи длани, на слепи крадци обиграни

и тежките стъпки на кухите врани...

Там, слънце сакато и облаци мъртви

над трупове топли облизват се първи

Там, на нечии "светли" желания

ампутирана съвест  и гангрена правят компания.

 

А тук, парадокси в жалкото повествование

и живот в орбитата на страдание.

Ехо от радост на светлинни години

и камбани горящи поддържат ни живи.

 

И някъде под бялата риза - една луда жена

изгубила всичко освен реалността. 

© Габриела Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Ехо от радост на светлинни години

    и камбани горящи поддържат ни живи.

    И някъде под бялата риза - една луда жена

    изгубила всичко освен реалността."


    Силни и врязващи се в паметта редове, Габриела! Приеми поздрав за казаното!
  • Много добър край!
Предложения
: ??:??