sivotovrabche
15 результатов
  1318 
  1268 
  1024 
Нощта изтръгва из унеса безплоден...
Между съня и на времето тътена...
В плитчините на мрака отровен,
да витае мисълта е осъдена!
За думи самотни от восък ...
  499 
„Изгревът, камшичен удар, всеки лъч.
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...
  511 
Бледи илюзии за мрак в светлина,
златни сенки на катранени лица
и грохот от стъпки на душите със кръпки,
и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.
С падаща тежка червена завеса ...
  532 
Като старецът сляп, посаждащ роза
и монахът обречен, проклинат от бога,
и подхвърлен барут в горяща навеки душа,
и блудница надежда гола в нощта...
Вграждам усърдно, пред очите на всички ...
  604 
Самотна и тъжна нощта е без птици,
ридаещ художник с разпалени скици,
разпнат навеки, без срам, в нищета
от човеци неуки, под ръка с мерзостта...
Закърпил живота си от спомен и хлад ...
  659 
Думите ти пак разливат се във пепел,
сърцето ми за скрап, окъсана е мебел,
Лутаме се в лабиринт, наречен е свят.
Пътя покварен отъпкваме с яд.
Огледални стени, минотаври във тях. ...
  963 
Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, ...
  947 
Отново падна мрак
във тази стая с цветя.
До мен лежащи трупове
на няколко писма.
Вдишвам мечти, издишам надежди, ...
  545 
И последната капка легна тежко върху плочиците на пътеката. Паркът, тъй красиво озвучен от марша на дъжда, замлъкна, за да даде свобода на някой друг. Клоните на върбите се докосваха плахо и свенливо под допира на напева на славеите, а те изпълняваха нейния валс. Вятърът протягаше хладката си длан к ...
  617 
Умира старата върба, защото идва есента.
За секунда мигнах и превръща се във вечна пак нощта.
Сълзите навътре ще се вливат,
страхуват се да не разкрият
началото на този път безкраен, ...
  776 
В природата ни... или по-точно в "генетичния ни код" е заложено... или по-скоро написано да сме убийци.
Вече трети месец живея в мрак. Будя се-тъмно е, възцарява светлина-слагам черни очила, присмивам се на деня и злорадо го наблюдавам зад стъклата, с любимото ми и най-старателно подобие на ехидна у ...
  553 
Видях една жена, май кротко си нашепваше сама.
"Ще плачеш ли на мойто погребение?
Внимавай, тук очаквам потвърждение."
А беше в цветове, дори дъги сломени,
мъката се стичаше по сълзите ѝ опетнени. ...
  541 
Предложения
: ??:??