Aegri Somnia
Като старецът сляп, посаждащ роза
и монахът обречен, проклинат от бога,
и подхвърлен барут в горяща навеки душа,
и блудница надежда гола в нощта...
Вграждам усърдно, пред очите на всички
меките думи, тъй пусти, безлични,
и болка, и гняв, и коктейл от слова
Горчиво преглъщай мастилени дела...
Там, треперещи длани, на слепи крадци обиграни
и тежките стъпки на кухите врани...
Там, слънце сакато и облаци мъртви
над трупове топли облизват се първи
Там, на нечии "светли" желания
ампутирана съвест и гангрена правят компания.
А тук, парадокси в жалкото повествование
и живот в орбитата на страдание.
Ехо от радост на светлинни години
и камбани горящи поддържат ни живи.
И някъде под бялата риза - една луда жена
изгубила всичко освен реалността.
© Габриела Петрова All rights reserved.
