17 февр. 2020 г., 00:22

@(:***=)'

740 0 2

русите ти коси играят си с мен
озаряват със светлина нощта
полъх, от Господа, вълшебен
несвойствено ме предизвикват да се държа

 

очите ти, ангелски, насред кръгозора
обикалят като лунна светлина
не мога с чувството да се приборя
че необятна е тяхната следа

 

лицето ти като роса от злато
изумруд от сълзи изтъкан
милея за нежността му, която
ме вкарва в собственият ми капан 

 

извивките ти като от копнеж говорят
озадачаващи като на лотос цвят
фантастично е да сънувам как отново
рисувам ги като на оазис благодат 

 

вълшебно е всяко мъничко начало
като усмивката ти след тез слова
трева напъпила е всяко атомче от твоето цяло
червено вино с чаша добрина

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...