17.02.2020 г., 0:22

@(:***=)'

732 0 2

русите ти коси играят си с мен
озаряват със светлина нощта
полъх, от Господа, вълшебен
несвойствено ме предизвикват да се държа

 

очите ти, ангелски, насред кръгозора
обикалят като лунна светлина
не мога с чувството да се приборя
че необятна е тяхната следа

 

лицето ти като роса от злато
изумруд от сълзи изтъкан
милея за нежността му, която
ме вкарва в собственият ми капан 

 

извивките ти като от копнеж говорят
озадачаващи като на лотос цвят
фантастично е да сънувам как отново
рисувам ги като на оазис благодат 

 

вълшебно е всяко мъничко начало
като усмивката ти след тез слова
трева напъпила е всяко атомче от твоето цяло
червено вино с чаша добрина

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всемнелюб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...