17 feb 2020, 0:22

@(:***=)'

  Poesía
737 0 2

русите ти коси играят си с мен
озаряват със светлина нощта
полъх, от Господа, вълшебен
несвойствено ме предизвикват да се държа

 

очите ти, ангелски, насред кръгозора
обикалят като лунна светлина
не мога с чувството да се приборя
че необятна е тяхната следа

 

лицето ти като роса от злато
изумруд от сълзи изтъкан
милея за нежността му, която
ме вкарва в собственият ми капан 

 

извивките ти като от копнеж говорят
озадачаващи като на лотос цвят
фантастично е да сънувам как отново
рисувам ги като на оазис благодат 

 

вълшебно е всяко мъничко начало
като усмивката ти след тез слова
трева напъпила е всяко атомче от твоето цяло
червено вино с чаша добрина

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....