17 feb 2020, 0:22

@(:***=)'

  Poesía
738 0 2

русите ти коси играят си с мен
озаряват със светлина нощта
полъх, от Господа, вълшебен
несвойствено ме предизвикват да се държа

 

очите ти, ангелски, насред кръгозора
обикалят като лунна светлина
не мога с чувството да се приборя
че необятна е тяхната следа

 

лицето ти като роса от злато
изумруд от сълзи изтъкан
милея за нежността му, която
ме вкарва в собственият ми капан 

 

извивките ти като от копнеж говорят
озадачаващи като на лотос цвят
фантастично е да сънувам как отново
рисувам ги като на оазис благодат 

 

вълшебно е всяко мъничко начало
като усмивката ти след тез слова
трева напъпила е всяко атомче от твоето цяло
червено вино с чаша добрина

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...