21 окт. 2008 г., 22:38

.............

884 0 1
В мрака на чуждия град те преоткривам, в нощните светлини и спомените лишни...
В чуждите лица те съзирам, в сънищата и сълзите...
По улиците празни тебе търся, по улиците бродя и ридая...
Търся мъничка причина тебе да забравя и от сърцето си да те откъсна...
Всеки ден от тебе бягам и все с лицето ти събуждам се...
Далече съм аз, зная, далече, но все по-oбичам те!
Обичам те, защото те няма, обичам те, защото си някъде там,
притаил дъх, чакайки да се завърна (и как бих могла да не го направя),
обичам те и за чувствата ми друга дума няма,
защото ти направи от мен истински човек!
С тебе по-добра се чувствам, с теб наистина живея...
За мене ти си истината, вярата и пътя, по който искам да поема.
Преоткривам те, щом те няма, преоткривам те и виждaм
как скъп за мен си ти...
Търся те, виждам те, обичам те - с мен бъди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Генешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей,стихотворението е страхотно.Послушай сърцето си и следвай човекът, за когото пишеш в стиха, защото ти го обичаш истински. ПОздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...