21.10.2008 г., 22:38

.............

882 0 1
В мрака на чуждия град те преоткривам, в нощните светлини и спомените лишни...
В чуждите лица те съзирам, в сънищата и сълзите...
По улиците празни тебе търся, по улиците бродя и ридая...
Търся мъничка причина тебе да забравя и от сърцето си да те откъсна...
Всеки ден от тебе бягам и все с лицето ти събуждам се...
Далече съм аз, зная, далече, но все по-oбичам те!
Обичам те, защото те няма, обичам те, защото си някъде там,
притаил дъх, чакайки да се завърна (и как бих могла да не го направя),
обичам те и за чувствата ми друга дума няма,
защото ти направи от мен истински човек!
С тебе по-добра се чувствам, с теб наистина живея...
За мене ти си истината, вярата и пътя, по който искам да поема.
Преоткривам те, щом те няма, преоткривам те и виждaм
как скъп за мен си ти...
Търся те, виждам те, обичам те - с мен бъди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей,стихотворението е страхотно.Послушай сърцето си и следвай човекът, за когото пишеш в стиха, защото ти го обичаш истински. ПОздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...