30 сент. 2021 г., 17:41  

Часовникът спря на дванайсет

693 5 10

Тук мирише на страст.

На коняк.

И на теб.

А часовникът спря на

“дванайсет”

Нямам никакво време,

ни чай,

нито лед

затова те съветвам, предай се.

 

Падам в твойте ръце

и не искам покой

и опазил ме Бог... да заспивам.

Искам в този момент 

да си толкова мой

че сърцето ти в длан да побирам.

 

Имаш вкус на любов

и на дрога,

и страст.

Моят разум на чувства се пръсна.

Ти  дали си готов

за това между нас?

Аз не съм. Но да мисля е късно.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...