Агликина поляна, как хубава си ти,
ненужно е да казвам за твойте красоти.
Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,
за живот хайдушки тежък, непокорен.
Гордост е за мене, че съм ваш потомък
в туй размирно време, мечта за всеки момък.
Балкана и гората закрилници добри,
отривахте с росата подпухнали очи.
Аз глава прекланям на тоя сбор велик,
шапка всеки сваля пред хайдушкий щик.
Тук Хаджи Димитър четата събра
и скочи срещу турци с мощнен вик ура.
Агликина поляна, всичко помниш, знам,
подвизи хайдушки подари ни нам.
17.04.2011г.
© Дончо Минчев Все права защищены