18 мая 2011 г., 23:28

Агликина поляна

1.9K 0 0

Агликина поляна, как хубава си ти,

ненужно е да казвам за твойте красоти.

Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,

за живот хайдушки тежък, непокорен.

Гордост е за мене, че съм ваш потомък

в туй размирно време, мечта за всеки момък.

Балкана и гората закрилници добри,

отривахте с росата подпухнали очи.

Аз глава прекланям на тоя сбор велик,

шапка всеки сваля пред хайдушкий щик.

Тук Хаджи Димитър четата събра

и скочи срещу турци с мощнен вик ура.

Агликина поляна, всичко помниш, знам,

подвизи хайдушки подари ни нам.

 

 

17.04.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...