18 may 2011, 23:28

Агликина поляна

1.9K 0 0

Агликина поляна, как хубава си ти,

ненужно е да казвам за твойте красоти.

Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,

за живот хайдушки тежък, непокорен.

Гордост е за мене, че съм ваш потомък

в туй размирно време, мечта за всеки момък.

Балкана и гората закрилници добри,

отривахте с росата подпухнали очи.

Аз глава прекланям на тоя сбор велик,

шапка всеки сваля пред хайдушкий щик.

Тук Хаджи Димитър четата събра

и скочи срещу турци с мощнен вик ура.

Агликина поляна, всичко помниш, знам,

подвизи хайдушки подари ни нам.

 

 

17.04.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...