19 мая 2020 г., 22:54

Агне

1.6K 1 0

Боже, как обичам чувството за вина!

И как мразя да съм невинна жертва.

Не ме боли да ме наказваш за смъртен грях,

Боли да съм агне, случайно избрано за курбан.

 

Боже, приемам да ме наказваш,

Защото до смърт ме мразиш.

Но не и защото ме обичаш!

Мразя да си всеопрощаващ.

 

И с цялата си любов да ме унищожаваш,

Да ме слагаш като жертвено агне на олтара.

И да ме гледаш така благо и милостиво...

Спести ми това снизхождение фалшиво.

 

Не ми рисувай ореол и крила,

Не ми отнемай правото на вина.

Аз никога няма да бъда агне за курбан,

Погалено с прошка от Божията ръка.

 

Остави ме да върша смъртни грехове,

Остави ме да заслужа адските огньове.

Само не бъди мил и любящ към мен.

Само не ме наказвай със обич...

 

Боговете са родени от страха.

Олтарите са с кръв опръскани.

И твоята, Боже, усмивка блага,

Не те прави по-малко кръвожаден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...