Боже, как обичам чувството за вина!

И как мразя да съм невинна жертва.

Не ме боли да ме наказваш за смъртен грях,

Боли да съм агне, случайно избрано за курбан.

Боже, приемам да ме наказваш,

Защото до смърт ме мразиш.

Но не и защото ме обичаш!

Мразя да си всеопрощаващ.

И с цялата си любов да ме унищожаваш,

Да ме слагаш като жертвено агне на олтара.

И да ме гледаш така благо и милостиво...

Спести ми това снизхождение фалшиво.

Не ми рисувай ореол и крила,

Не ми отнемай правото на вина.

Аз никога няма да бъда агне за курбан,

Погалено с прошка от Божията ръка.

Остави ме да върша смъртни грехове,

Остави ме да заслужа адските огньове.

Само не бъди мил и любящ към мен.

Само не ме наказвай със обич...

Боговете са родени от страха.

Олтарите са с кръв опръскани.

И твоята, Боже, усмивка блага,

Не те прави по-малко кръвожаден.