3 мар. 2009 г., 08:37

"Агония"

845 0 0

 

 

 

                          ~ В кавичките са твои думи ~

 


"Какво привлече ръцете ти към моите лъжи?"
Сега лъжи ли са? Нали в любов чиста се кълнеше?
Ще си отида аз с дъжда... Но ти върни се със снега.
Когато си замина... В сърцето ми не дъжд, а град валеше.

 

Аз - "ненужна капка"? А твоето сърце? - Океан от сълзи.
Ще плачеш още дълго... Защото в никого не вярваш.
Ще будуваш. Ще се проклинаш. Ще се самосъжаляваш.
Защо? По-лесно е глава на топлата ми гръд да сложиш.

 

Ела като "демон". Безумно обладай ме...
Опустоши ме цялата. Вземи душата ми.
Не идвай като ангел с нежни думи омаял ме...
А после изтръгнал и захвърлил сърцето ми.

 

"Била си жадна... Е, отпи си вече."
Това ли търсих според тебе, Мече?
Аз исках просто някой силно да обичам.
Без значение на колко болка се обричам.

 

"Една любов родена в агония.
Утре ще съм със следващата моя."
А аз отвръщам ти: Каква ирония...
Обичам те! Ще бъда вечно твоя!

 

 


03.03.2009 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...