23 мар. 2014 г., 10:21 2020-08-16T21:47:43+03:00

Агонията на мечтите

Поэзия » Философская

946 2 12

Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите
(половината от тебе е отнесена - половината и от душата, и от тялото)
... В предверията пустота -
галерии подземни за плъхове
след покаянието на прокажените...
Сводовете ниски, в които пипнешком
се плиска мисълта
удавена от своите въпроси...
Моретата обречени
превърнати на локви
... съмнения дълбаещи във черепа на Лудия
(ръце на лудите посегнали да изядат главата Му)
... И втората половина на деня -
несъвършена,
превъртаща ключа в ключалката на здрача
... агонията на мечтите
във мрежата на най-жестокия Рибар...
и слънцето! -
самотен фар в безкрайността,
заснел изострилите се от втренчване черти

пред мрака.

... Звездите със игли небесни,
пробождащи тела-антени
в невралгични точки...

И нервни тръпки - концентрични кръгове -
дъхът на нещо невидимо
сред студа на космоса...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Много хубаво.

2020-09-29T02:19:52+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Мерси Санвали! Мракът и светлината са свързани с някаква всемирна константа. Това не е просто ин-ян отношение, а нещо, за което все още дори не се досещаме. Тъмната вселена е около 96 процента, докато светлата е приблизително оставащите 4 процента. Вероятно и душите ни са устроени по подобен начин и в същата пропорция, имайки тъмна и светла част. И всяка от тези части ни провокира по различен начин да пишем поезия. Ние вероятно имаме и генетично предразположение към някоя от тези 2 страни на душата. Но това са доста сложни и засега неизучени въпроси.

С най-топъл поздрав: Мисана

2014-04-02T04:41:47+03:00
Sanvali (Санвали)

Как съм го пропуснала...

Мракът е една от крайностите през която се минава, когато си тръгнал по Пътя на духовното себе-познание. Лично изживяване е и зависи от индивида и неговото ниво на осъзнаване.

Поздрав, Младен. Текстовете ти ме карат да се замисля...

2014-03-31T16:35:01+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря Димитър! Както и в случая на "Ще ме намразите...", правиш много стойностен коментар. Космосът е апокалиптичната бездънна бездна, от която духът ни има нужда, за да се рее. Желанието за уют и топлина е всъщност второто лице на жалкия човешки страх, който отказва на духа този космически полет - равнозначен на истинската свобода. А всяко летене се плаща - скъпо и прескъпо. И така - призовавам да бъдат изгорени всички мостове в душата ни към уюта и топлината и то незабавно.
Нуждаем се единствено от космически студ и величествените гледки на бездънната бездна, за да бъдем истински щастливи. Това е искреното ми мнение, в което вярвам непоклатимо.

2014-03-27T13:03:14+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Светът е враждебен, особено в космическото пространство, но човек е намерил начин да намери уют и топлина...

2014-03-26T20:36:06+02:00