23 mar 2014, 10:21  

Агонията на мечтите

947 2 12

Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите
(половината от тебе е отнесена - половината и от душата, и от тялото)
 ... В предверията пустота -
галерии подземни за плъхове
след покаянието на прокажените...
Сводовете ниски, в които пипнешком
се плиска мисълта
удавена от своите въпроси...
Моретата обречени
превърнати на локви
 ... съмнения дълбаещи във черепа на Лудия
(ръце на лудите посегнали да изядат главата Му)
 ... И втората половина на деня -
несъвършена,
превъртаща ключа в ключалката на здрача
 ... агонията на мечтите
във мрежата на най-жестокия Рибар...
и слънцето! -
самотен фар в безкрайността,
заснел изострилите се от втренчване черти

пред мрака.

 ... Звездите със игли небесни,
пробождащи тела-антени
в невралгични точки...

И нервни тръпки - концентрични кръгове -
дъхът на нещо невидимо
сред студа на космоса...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво.
  • Мерси Санвали! Мракът и светлината са свързани с някаква всемирна константа. Това не е просто ин-ян отношение, а нещо, за което все още дори не се досещаме. Тъмната вселена е около 96 процента, докато светлата е приблизително оставащите 4 процента. Вероятно и душите ни са устроени по подобен начин и в същата пропорция, имайки тъмна и светла част. И всяка от тези части ни провокира по различен начин да пишем поезия. Ние вероятно имаме и генетично предразположение към някоя от тези 2 страни на душата. Но това са доста сложни и засега неизучени въпроси.

    С най-топъл поздрав: Мисана
  • Как съм го пропуснала...

    Мракът е една от крайностите през която се минава, когато си тръгнал по Пътя на духовното себе-познание. Лично изживяване е и зависи от индивида и неговото ниво на осъзнаване.

    Поздрав, Младен. Текстовете ти ме карат да се замисля...
  • Благодаря Димитър! Както и в случая на "Ще ме намразите...", правиш много стойностен коментар. Космосът е апокалиптичната бездънна бездна, от която духът ни има нужда, за да се рее. Желанието за уют и топлина е всъщност второто лице на жалкия човешки страх, който отказва на духа този космически полет - равнозначен на истинската свобода. А всяко летене се плаща - скъпо и прескъпо. И така - призовавам да бъдат изгорени всички мостове в душата ни към уюта и топлината и то незабавно.
    Нуждаем се единствено от космически студ и величествените гледки на бездънната бездна, за да бъдем истински щастливи. Това е искреното ми мнение, в което вярвам непоклатимо.
  • Светът е враждебен, особено в космическото пространство, но човек е намерил начин да намери уют и топлина...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...