Агонията на мечтите
Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите
(половината от тебе е отнесена - половината и от душата, и от тялото)
... В предверията пустота -
галерии подземни за плъхове
след покаянието на прокажените...
Сводовете ниски, в които пипнешком
се плиска мисълта
удавена от своите въпроси...
Моретата обречени
превърнати на локви
... съмнения дълбаещи във черепа на Лудия
(ръце на лудите посегнали да изядат главата Му)
... И втората половина на деня -
несъвършена,
превъртаща ключа в ключалката на здрача
... агонията на мечтите
във мрежата на най-жестокия Рибар...
и слънцето! -
самотен фар в безкрайността,
заснел изострилите се от втренчване черти
пред мрака.
... Звездите със игли небесни,
пробождащи тела-антени
в невралгични точки...
И нервни тръпки - концентрични кръгове -
дъхът на нещо невидимо
сред студа на космоса...!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво.
-
Мерси Санвали! Мракът и светлината са свързани с някаква всемирна константа. Това не е просто ин-ян отношение, а нещо, за което все още дори не се досещаме. Тъмната вселена е около 96 процента, докато светлата е приблизително оставащите 4 процента. Вероятно и душите ни са устроени по подобен начин и в същата пропорция, имайки тъмна и светла част. И всяка от тези части ни провокира по различен начин да пишем поезия. Ние вероятно имаме и генетично предразположение към някоя от тези 2 страни на душата. Но това са доста сложни и засега неизучени въпроси.
С най-топъл поздрав: Мисана -
Как съм го пропуснала...
Мракът е една от крайностите през която се минава, когато си тръгнал по Пътя на духовното себе-познание. Лично изживяване е и зависи от индивида и неговото ниво на осъзнаване.
Поздрав, Младен. Текстовете ти ме карат да се замисля... -
Благодаря Димитър! Както и в случая на "Ще ме намразите...", правиш много стойностен коментар. Космосът е апокалиптичната бездънна бездна, от която духът ни има нужда, за да се рее. Желанието за уют и топлина е всъщност второто лице на жалкия човешки страх, който отказва на духа този космически полет - равнозначен на истинската свобода. А всяко летене се плаща - скъпо и прескъпо. И така - призовавам да бъдат изгорени всички мостове в душата ни към уюта и топлината и то незабавно.
Нуждаем се единствено от космически студ и величествените гледки на бездънната бездна, за да бъдем истински щастливи. Това е искреното ми мнение, в което вярвам непоклатимо. -
Светът е враждебен, особено в космическото пространство, но човек е намерил начин да намери уют и топлина...
-
1. Благодаря ти, Райна! "Агонията на мечтите" е трудновъздействаща творба. Тя не е за сайт, а само за стихосбирка. Осъзнавайки напълно този факт, аз все пак рискувах да я пусна, заради съвсем тесен кръг читатели - колеги по перо, към които без съмнение принадлежиш самата ти. Дано наистина не съм злоупотребил с твоето /и с тяхното/ благородство. Това ще означава, че експериментът ми е бил поне частично оправдан.
С най-сърдечен поздрав: Младен Мисана
2. Мерси Силвия! Благодаря за хубавия отзив и за това, че ми напомни за Благовещение. Един от най-близките ми приятели се казва Благой и без твоето напомняне, сигурно щях да пропусна да му честитя.
Желая ти вдъхновена и творчески реализирана нова седмица: Младен Мисана -
Вярвам, че рибарят ще бъде благосклонен към Мечтите, защото утре е Благовец
!Поздравления за стиха, Младене! -
Благодаря ти, Ена! Радвам се, че ти възприемаш текста ми от този ъгъл. И аз не мисля, че той е страшен. По-точно е изследващ.Трогна ме с коментара и оценката си.
Желая ти една много хубава и творчески успешна седмица!: Мисана -
Благодаря ти, Елица! Ти винаги правиш изключително точни коментари на текстовете ми. Да, това стихотворение е мистично. Но това е по причина, че и аз самият съм такъв. Моят свят е мрачен,може би защото осъзнавам илюзорността на онова, което приемаме за светло, а същевременно си давам сметка,че истински светлото съществува, но не и в този свят. Тази непостижимост на истинските стойности обуславя песимизма на творбите ми.
Но поне съм искрен в настроенията и мислите си.
Приеми моя най-сърдечен поздрав!
Искрено твой: Мисана -
Мистична картина в тъмни краски...внушение за безнадеждност и отчаяние.
Предпочитам светлите ти настроения, Мисана.
-
Благодаря, Радост! Но не е писан от Сатурновата ми дупка. Всъщност, да не въвеждам в заблуждение. Текстът е писан отдавна и поради това нямам спомен, в кой месец на годината се е случило това.
-
текст - направо от Сатурновата дупка...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
