Ах, красива си... любов.

Очи затварям, но виждам тебе пак.
И с ръце от погледа ти не мога да се скрия.
Каква магия ми направи, как
от ума си мога тебе да изтрия.

Какви са тези пеперуди в сърцето,
които сякаш галят го с криле?
И сякаш ти си онова, което
кара го за миг да спре.

Защо те виждам в случайните витрини
и вместо вятър, чувам твоя глас?
Защо секундите се превръщат в години
и сякаш век е всеки час?

Защо се будя нощем без причина
и в мрака виждам твоето лице?
Защо в съня сърцето ми застива,
мое клето влюбено сърце?

Защо и често се улавям да мечтая,
забила поглед в безкрайното небе,
да бъдем аз и ти... там нейде в безкрая,
там, дето времето ще спре.

Обсебваш ме изцяло, чак до болка,
като огън бавно ме гориш.
Отвсякъде аз чувствам твоя поглед,
като сянка ти до мен вървиш.

Думите са безсилни да опишат
стихията, бушуваща в мен.
И сякаш друг е въздухът, що дишам,
откак попаднах в твоя плен.

Над мене тегне твоята магия
и виждам аз света по начин нов,
влюбена съм и не мога да го крия...
Ах, красива си... любов.