14 авг. 2019 г., 16:54

Ах, простори!? 

  Поэзия » Любовная
369 0 0
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари -
в безкрайния край на небесността.
Звездна пепел от върха се стовари
и безпощадно посипа с късчета щастия…
Защо ли? Нима това Той за мен можа да стори?
Не е ли кратка за обичане - вечността?
Ах, простори!? Сини безкрайни простори...
В тях към него ще опитам да полетя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??