Ах, тази любов!
1.4K
0
2
Отварям очи... Защо денят е толкоз мрачен?
А навънка грее слънце.
Та нали приятели си имам...
Но ми липсва някой?
Любов ли бе, да я опиша...
Чувства силни или просто трепет мимолетен?
И си спомням всеки миг, прекаран с него,
уж възлюбен, вечен...
"Първата е най-истинска" -
казват винаги експертите.
"И е вечна, пари те завинаги" -
или може би са сбъркали?
Ако беше тъй, сама ли щях да съм сега?
И нямаше да чувствам празнота в сърцето...
Но явно грешка станала бе с мен.
Лоша роля проигра ми пак...
Казваха ми всички: "Спри се, бъркаш тук."
И майка, и другари, и съзнанието мълвеше го дори.
Но сърцето вярваше...
В невъзможното, макар и да го виждаше.
А него дори не го интересува
жива ли съм, тук ли съм все още.
А аз - глупачка заблудена,
чакам, викам, моля се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
