Ах, тази любов!

15 апр. 2007 г., 05:11

Поэзия

1005 0 2

Отварям очи... Защо денят е толкоз мрачен?
А навънка грее слънце.
Та нали приятели си имам...
Но ми липсва някой?

Любов ли бе, да я опиша...
Чувства силни или просто трепет мимолетен?
И си спомням всеки миг, прекаран с него,
уж възлюбен, вечен...

"Първата е най-истинска" -
казват винаги експертите.
"И е вечна, пари те завинаги" -
или може би са сбъркали?

Ако беше тъй, сама ли щях да съм сега?
И нямаше да чувствам празнота в сърцето...
Но явно грешка станала бе с мен.
Лоша роля проигра ми пак...

Казваха ми всички: "Спри се, бъркаш тук."
И майка, и другари, и съзнанието мълвеше го дори.
Но сърцето вярваше...
В невъзможното, макар и да го виждаше.

А него дори не го интересува
жива ли съм, тук ли съм все още.
А аз - глупачка заблудена,
чакам, викам, моля се...

Свързани произведения

Lacrima (Ем)

2007-04-15T10:19:58+03:00

кумеца,благодаря!
кумеца (Румен Ченков)

2007-04-15T05:13:27+03:00

Позволих си да махна частицата "на" в първата строфа на последния куплет, защото е напълно излишна.

Ах, тази любов!

Свързани произведения

Комментарии

Предложения