17 апр. 2007 г., 08:45

Ахил

1.5K 0 3
Ахил бе войн. Достоен мъж.
(  Омир бе първият
между слепците) Да
му е простено. Не
искаше война.
( тъй бе желала
бабичка тъй древна,
че името и днес е
приковано във очите). Но,
на война, като на война.
Бе мечът му искрящ,
като на падаща звезда. Да
бе, да. ( Терсит е винаги
отзад) Ще потече нагоре
днес Скамандър. О,  река със
мъжко име.  Ще минат
днес, и вчера, и години,
понеже мъртва е Пентезилея.
Мъртва? Или не се е раждала,
без броня изкована от премъдрите.
А той не може да убива.

Терсит?
Терсит е вечния.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър стих, Божидаре,браво!
  • Хубаво пишеш, Поете!
    А колкото до разсъжденията в коментариите - аз предпочитам Терсит. На Ахил му е било много лесно! Имал е всичко необходимо да прави каквото си пожелае! Защото е могъл и да убива безнаказано! Значи се е бил като последния страхливец, а не като равен с равен! А Терсит е истински герай - преди всичко по дух!
    По нищо не е по-велик от матадорите! Един испанец ми разказа как "подготвят" бика, за да не може да е силен и бърз на арената!
  • Хареса ми също!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...