17 abr 2007, 8:45

Ахил 

  Poesía
1106 0 3
Ахил бе войн. Достоен мъж.
(  Омир бе първият
между слепците) Да
му е простено. Не
искаше война.
( тъй бе желала
бабичка тъй древна,
че името и днес е
приковано във очите). Но,
на война, като на война.
Бе мечът му искрящ,
като на падаща звезда. Да
бе, да. ( Терсит е винаги
отзад) Ще потече нагоре
днес Скамандър. О,  река със
мъжко име.  Ще минат
днес, и вчера, и години,
понеже мъртва е Пентезилея.
Мъртва? Или не се е раждала,
без броня изкована от премъдрите.
А той не може да убива.

Терсит?
Терсит е вечния.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добър стих, Божидаре,браво!
  • Хубаво пишеш, Поете!
    А колкото до разсъжденията в коментариите - аз предпочитам Терсит. На Ахил му е било много лесно! Имал е всичко необходимо да прави каквото си пожелае! Защото е могъл и да убива безнаказано! Значи се е бил като последния страхливец, а не като равен с равен! А Терсит е истински герай - преди всичко по дух!
    По нищо не е по-велик от матадорите! Един испанец ми разказа как "подготвят" бика, за да не може да е силен и бърз на арената!
  • Хареса ми също!
Propuestas
: ??:??