17 abr 2007, 8:45

Ахил

  Poesía
1.5K 0 3
Ахил бе войн. Достоен мъж.
(  Омир бе първият
между слепците) Да
му е простено. Не
искаше война.
( тъй бе желала
бабичка тъй древна,
че името и днес е
приковано във очите). Но,
на война, като на война.
Бе мечът му искрящ,
като на падаща звезда. Да
бе, да. ( Терсит е винаги
отзад) Ще потече нагоре
днес Скамандър. О,  река със
мъжко име.  Ще минат
днес, и вчера, и години,
понеже мъртва е Пентезилея.
Мъртва? Или не се е раждала,
без броня изкована от премъдрите.
А той не може да убива.

Терсит?
Терсит е вечния.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър стих, Божидаре,браво!
  • Хубаво пишеш, Поете!
    А колкото до разсъжденията в коментариите - аз предпочитам Терсит. На Ахил му е било много лесно! Имал е всичко необходимо да прави каквото си пожелае! Защото е могъл и да убива безнаказано! Значи се е бил като последния страхливец, а не като равен с равен! А Терсит е истински герай - преди всичко по дух!
    По нищо не е по-велик от матадорите! Един испанец ми разказа как "подготвят" бика, за да не може да е силен и бърз на арената!
  • Хареса ми също!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...