Айлавю, Фильо!
Дорде компотите ми да заврат
и със дилафа огъня намистам,
ей тук, на крушата, ще се подпра
и пак за моя Фильо ще си мисля.
Че как ме сполетя такъв късмет -
се влюбих също ученичка?!
Като коза на мост - назад-напред -
та право в ряката да се кълбичнах!
Какъв е Фильо - млад и ачигьос!
(И все в момите, гледам, циркулира.)
Къде са вра и аз с акъла прост,
в кратуната ми дето не увира?
Дали да взема да се пременя
и да нахуля новите галоши?
Аа - не! Ще каже: "Същата свиня!"
(И ще ме спука после от кодоши.)
Какво ми дойде до забрадката?
Защо намерил ме е тоз съклет?
Не бях такваз жена - кат патките,
оплетох се в любов зарад поет.
Хептен се сбърках и депрес ме тресна.
(Биля да дращя взех поезия...)
Тъй любовта по челото ме плесна,
че ангелите ми накуп излезнаха!
Внезапно взех да ги редя таквиз,
че кучето ми цяло се оприщи,
изсъхнаха ми две лехи с кервиз,
а прасковата не завърза нищо.
Седя, дорде възврат бурканите,
и дращя по земята със дилаф.
Поглеждам - пак за Фильо, пак послание:
"О, кам ту ми май онли лав...!
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
