Дорде компотите ми да заврат
и със дилафа огъня намистам,
ей тук, на крушата, ще се подпра
и пак за моя Фильо ще си мисля.
Че как ме сполетя такъв късмет -
се влюбих също ученичка?!
Като коза на мост - назад-напред -
та право в ряката да се кълбичнах!
Какъв е Фильо - млад и ачигьос!
(И все в момите, гледам, циркулира.)
Къде са вра и аз с акъла прост,
в кратуната ми дето не увира? ...