19 июл. 2011 г., 19:58

Ако

970 0 0

Ако повярваш, че си силен.

Ако целунеш я сега.

Ако напишеш стих лекокрилен.

Ако прочетеш ѝ го в нощта.

 

„Ако, ако...” – тази дума лепне

и залъгва пишещата ръка –

тя смущава се и трепне,

повтаряйки „Ако това… ако сега…”

 

Акотата задръстват простотата,

замирисват, сякаш са с друго ударение,

и вместо да ти е леко на душата

и да живееш в неведение…

 

Ти все чоплиш нещо –

все прекрояваш стари случки,

съдейки се вещо,

че трябвало е инак да се случи.

 

Ако повярваш, че си слаб.

Ако целунеш своите грешки.

Ако опишеш призрачен град.

Ако прочетеш го не пред пешки.

 

Ще излезеш от глупавата игра

и ще бъдеш  сега…   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Winston Smith Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....