Ако повярваш, че си силен.

Ако целунеш я сега.

Ако напишеш стих лекокрилен.

Ако прочетеш ѝ го в нощта.

„Ако, ако...” – тази дума лепне

и залъгва пишещата ръка –

тя смущава се и трепне,

повтаряйки „Ако това… ако сега…”

Акотата задръстват простотата,

замирисват, сякаш са с друго ударение,

и вместо да ти е леко на душата

и да живееш в неведение…

Ти все чоплиш нещо –

все прекрояваш стари случки,

съдейки се вещо,

че трябвало е инак да се случи.

Ако повярваш, че си слаб.

Ако целунеш своите грешки.

Ако опишеш призрачен град.

Ако прочетеш го не пред пешки.

Ще излезеш от глупавата игра

и ще бъдеш  сега…