18 июл. 2007 г., 23:26

… Ако бях птица, а как ми се иска…

1K 0 0
… Ако бях птица, а как ми се иска…
Да имам на птица щастлива крилата,
да литна… и вятъра ще догоня
и няма да чувствам умора, ни покой,
догде те намеря, догде те намеря…

Сама, устремена, към теб ще летя,
за да стигна по-бързо до тебе…
За да стигна до тебе,
когато имаш нужда най-много от мен.

И ще кацна на твоя прозорец,
ще надникна през него – и ето, ти си тук,
и в трелите птичи заслушан,
ще потъваш в омая, унесен…

Да те видя отблизо,
да докосвам лицето ти, светло,
и устните – жарки… Сърцето…

А очите ти, да, очите,
натежали от сън, се затварят…
 Не заспивай… иди до прозореца,
виж ме, аз съм тук, да, при тебе съм вече…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....