Ако днес беше вчера
Имах надежди, но нямах усмивка,
хвърлях се смело във боя напред,
вечер на раните правех промивка,
сърцето си пазех от буците лед.
Те не полепваха, те не успяха
да го смразят и то оживя!
До вчера... Когато спряха ни тока
и нямах вече пари да платя.
Нямах и работа, нямах посока,
нямах опора, нямах съпруг.
Животът превърна се в летва висока
и сякаш изход нямаше друг..
И плаках, във хола, на дивана, превита,
бе късно, изчаках сина да заспи,
тогава сърцето ми почна да рита
и мъка, и мрак, и страх ме обви.
Понесе ме нейде, нагоре в безкрая,
а сетне ме блъсна пак в тази земя,
отново във ада, а някъде в рая
остана сърцето ми и всичко умря.
Загубих надежда и нямах усмивка,
отчаяна паднах, врагът ме надви,
загърната в мъка, като в завивка,
Той ме запали и в дим ме обви.
И паднах сломена до шадравана,
безпомощно ритах минута с крака,
сред хора, във огън и болка обляна,
утихнах, предавайки Богу душа.
Но чуйте ме, хора - ако днес беше вчера,
ако можех да върна живота аз пак,
верен приятел щях да намеря
и бихме надвили проклетия враг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лебовски Все права защищены
