Ако кажа...
ако чуя онова - "обичам те"
светът ми пак ще потрепери
земята под краката ми ще се вълнува
езерата във очите ми ще кипнат
(сто по Целзий - съвършена буря!
Господи! какъв летеж!)
циникът в мен ще се събуди
и ще намери сто причини
за да ме държи
при Абсолютната си нула
(зимно лято със щурци
и есенен снеговалеж)
ще ми обуе топлите чорапи -
да не мръзна
ще ми долее чашата със бърбън
за да ми каже да не бързам -
(никой идеалист от там не се е върнал)
ще ми припомни
за последното "обичам те"
за влюбването до безпамет
за недоверието след всяка рана
за болката покълнала от радост
и за изтънялата ми в края вяра
ако кажа пак(!) "обичам те"
светът ми пак(!) ще потрепери
земята под краката ми ще се вълнува
сам сама ще се заплюя...
ще допия чашата със бърбън
ще прехапя двойния език
дяволът ще ме погали
и след тази нежна буря
ще е съвършен идеалист...
... за да ми отсъпи ролята
на възкръснал след любов циник...
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
