Ако ли пак
Ако ли пак неистово те пожелая,
ще се сгромоляса ли небето върху мен,
ако не мога никак да забравя,
какво ще ми се случи в този ден.
Дали ще цъфна като роза в залез,
в листата свила пулса на сърце
за теб туптящо в перлен наниз,
в надеждата на крехко стебълце.
Или на бляскави и ситнички зрънца
ще разпилееш шепота ми със въздишка
и ще ме прегърнеш, както бряг - вълна.
В дланта ти кацнала, ще съм светулка.
Ще осветя кошмарите ти в топла нощ
със тяло и душа на паднал ангел,
до тебе ще блещукам - тънка свещ,
а ти със утрото... ще си си тръгнал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
