Ако ми се прииска да заплача за теб,
ще склоня глава на рамото на нощта,
ще запея от песен незнайна куплет,
за да бъде поне по-нежна моята тъга.

Ако ми се прииска да те повикам,
ще изкрещя с вик заглушен към Луната,
ще я помоля да те намери с поглед
и да хвърли в живота ти лъч светлина.

Ако ми се прииска да те целуна,
ще коленича до първото цвете,
ще сграбча в шепите си пръстта
и ще отпия жадно от неговия дъх.

Ако ми се прииска да те прегърна,
не ще потърся старата ти снимка,
образа ти от сърцето ще изтръгна,
кървав е, но още очите ми притиска.

Ако ми се прииска да си те върна,
ще бягам смело в обратна посока!
Там може да чака пропаст стръмна,
но така или иначе ще пропадна...

Има ли значение - къде!?