2 янв. 2011 г., 23:47

Ако можех...

950 0 1

 Ако можех да нямам очи,
 да не гледам как нея целуваш,
 да не парят горещи сълзи,
 да не виждам как с устни рисуваш ...

 

 Ако можех да нямам ръце,
 да не чакам желана прегръдка,
 да не търсят те твоите две
 за жадувана топла милувка.

 

 Ако можех да нямам сърце,
 да не чувствам жестокия удар,
 с изкривено от спазми лице
 да се моля до теб да се будя.

 

 И защо ми е нужна душа?!
 Да се гърчи, да плаче, да страда,
 да се моли да дойде нощта -
 във съня да намери пощада.

 

 Ала имам ръце - те скърбят,
 и сърце, вкаменено от мъка,
 а очите ми бясно крещят
 за душата самотна, безпътна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люба Георева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...