2.01.2011 г., 23:47

Ако можех...

953 0 1

 Ако можех да нямам очи,
 да не гледам как нея целуваш,
 да не парят горещи сълзи,
 да не виждам как с устни рисуваш ...

 

 Ако можех да нямам ръце,
 да не чакам желана прегръдка,
 да не търсят те твоите две
 за жадувана топла милувка.

 

 Ако можех да нямам сърце,
 да не чувствам жестокия удар,
 с изкривено от спазми лице
 да се моля до теб да се будя.

 

 И защо ми е нужна душа?!
 Да се гърчи, да плаче, да страда,
 да се моли да дойде нощта -
 във съня да намери пощада.

 

 Ала имам ръце - те скърбят,
 и сърце, вкаменено от мъка,
 а очите ми бясно крещят
 за душата самотна, безпътна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...