Aко стихове умело можех да пиша,
щях да обрисувам свят красив,
щях на слънцето с висулка лед да изпиша,
че нямам място в тоя свят жалостив.
Нямам място Аз – Свободата,
лека феерия от цвят и звук,
копнежът ми достига чак Луната,
но на Земята не срещнах като мене друг.
Нямам място Аз – Тревогата,
вечната сестра на мъките човешки,
дълго все избягвах хората,
но те ме срещаха във своите грешки. ...