3 дек. 2008 г., 11:52

Ако можехме да (си) говорим...

591 1 1

Наранена,

натъжена,

раздвоена...

изненадана и стресната,

дори обезверена...

само миг след приказката,

миг "обезмагьосан"

миг изнервен, делничен,

сякаш взет от просяк...

миг инертен,

необмислен, неразбран...

 

Думи,

изтървани от безсилие...

Чувства,

изтъкани от униние...

Бури,

мъки и терзание,

незаслужено страдание...

Студ,

промъкнал се в душите ни,

иглички,

парещи очите ни...

 

Защото ни е трудно

просто да си кажем

колко сме си нужни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...