anabet (Ани Атанасова) anabet (Ани Атанасова)
96
Dec 3, 2008, 11:52 AM

Ако можехме да (си) говорим...

  Poetry
588 1 1

Наранена,

натъжена,

раздвоена...

изненадана и стресната,

дори обезверена...

само миг след приказката,

миг "обезмагьосан"

миг изнервен, делничен,

сякаш взет от просяк...

миг инертен,

необмислен, неразбран...

 

Думи,

изтървани от безсилие...

Чувства,

изтъкани от униние...

Бури,

мъки и терзание,

незаслужено страдание...

Студ,

промъкнал се в душите ни,

иглички,

парещи очите ни...

 

Защото ни е трудно

просто да си кажем

колко сме си нужни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0