Ако можехме да (си) говорим...
Наранена,
натъжена,
раздвоена...
изненадана и стресната,
дори обезверена...
само миг след приказката,
миг "обезмагьосан"
миг изнервен, делничен,
сякаш взет от просяк...
миг инертен,
необмислен, неразбран...
Думи,
изтървани от безсилие...
Чувства,
изтъкани от униние...
Бури,
мъки и терзание,
незаслужено страдание...
Студ,
промъкнал се в душите ни,
иглички,
парещи очите ни...
Защото ни е трудно
просто да си кажем
колко сме си нужни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Атанасова Всички права запазени
